ПЪРВОКУ̀РСНИК, мн. -ци, м. Студент или ученик от първи курс. До мен, от дясната ми страна, седеше студент, който също се оказа първокурсник. Ст. Бонев, ВКЖ [еа]. За първокурсниците в техническите висши учебни заведения този семестър не беше съвсем лек. ВН, 1961, бр. 2909, 1. Всеки първокурсник в юридически факултет би трябвало да знае, че има йерархия на нормативните актове и конституцията стои по-високо от закона. Кап., 2006, бр. 24 [еа]. Първокурсник по медицина. Първокурсник в техникум по механотехника.