ПЪРВОПЕЧА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е отпечатан първи или сред първите след изобретяване на книгопечатането. Под влияние на южнославянските и гръцките първопечатни книги мотивите на вече познатите стилове се стилизират в орнаменталните композиции и в миниатюрите през XVI – XVII в. Ал. Наумов и др., СЛ, 521. В хранилищата на Националната библиотека се пазят ценни първопечатни издания. Руска първопечатна книга от ХVІІ в.