ПЪРВОПРЕСТО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. В съчет.: Първопрестолен град; първопрестолна столица. Първа, най-стара столица. Ногай влезе тогава в славний град Търново и тури на престола болярина княза Смилеца, за да бъде негов поданик. .. Цар Смилец скоро биде възненавиден и се уплаши и остави посред нощен мрак своя палат и побягна из първопрестолния град наш Търново. Ив. Вазов, Събр. съч. ХV, 1978 [еа].

2. Остар. Църк. В съчет.: Първопрестолен митрополит. Митрополит, който е първи в йерархията след патриарха или архиепископа. Преславянските митрополити са се наричали .. първопрестолни, т. е. първи митрополити после патриарха. Р. Каролев, УБЧИ, 55.


Източник: Речник на българския език (онлайн)