ПЪ̀РГАВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от пъргав; пъргавина. Цвета скоро се съвзе. Нейната младост и пъргавост надвиха скръбта и обидата. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 140. В автобуса седях до Лъвчето — така наричаха един строен и силен момък, волейболист .. Преди един ден гледах играта на нашите волейболисти с бразилския отбор и ми беше по сърце неговата точност на удара, неговата пъргавост и съобразителност на нападател. Л. Стефанова, ВМД, 85. Ловът започва. Всички опити обаче си остават все така безуспешни, при което светкавичната реакция и пъргавост на делфина довеждат ловците до пълно отчаяние. Ц. Цанев и др., ЧП, 58. Секи от вас знае, че онзи кон, който са храни добре, не само че бива силен и бърз, но още добива някаква си живост, пъргавост и енергия. Знан., 1875, бр. 13, 199.