ПЪ̀РЖА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Готвя, приготвям някаква храна, правя нещо да стане готово за ядене, като го подлагам на въздействието на нагорещена мазнина без вода в съд върху огън, печка и др. Настаниха гостите край огнището, запалила бе там огнец баба Яна и пържеше яйца в почерняло тиганче. Д. Талев, ПК, 376. Наблизо пържеха мекици и на него много му се искаше да си хапне. А. Наковски, МПП, 174-175. В кухнята майка им, цяла плувнала в пот пред разгорялата се печка, .., пържеше дробчета и кълцано месо и честичко наглеждаше баницата. Д. Калфов, Избр. разк., 259. Тя пържеше лук. Дим и пара се дигат от тигана. В. Бончева, АП, 117. Оваляйте добре картофените кюфтета в галета, след което пържете в силно загрята мазнина.
2. Спец. Обработвам материал (руда, глина, керамика и др.) чрез пържене (във 2 знач.), изпичане в специални пещи, за да придобие необходимите свойства или за да се отстранят примесите. пържа се страд. Когато рудата е бедна на мед (под З %), тя предварително се обогатява .. Обогатените сулфидни руди се пържат в пещи .. Една част от сярата изгаря до серен двуокис, който се използува за получаване на сярна киселина. Хим. ІХ кл, 1965, 62. Цинкът се получава от цинкит чрез редукция с въглерод. .. Ако се използуват други руди, те предварително се пържат в достъп на въздух, за да се превърнат в окис. Хим. V кл, 1950, 61. Почистената риба се посолява, овалва се в брашно и се пържи в горещо олио.
ПЪ̀РЖА СЕ несв., непрех. 1. За храна, хранителен продукт — като съм под въздействието на нагорещена мазнина без вода в съд върху огън, печка и др., ставам готов, годен за ядене. Аз останах за минута вън, после ме въведоха в .. силно задимена стая. На печката с цвъртене се пържеше месо в голяма емайлирана тенджера. П. Вежинов, НС, 22. Сложи една препълнена лъжица мас в тигана. Мазнината се разтопи и месото започна да се пържи, пукайки силно. Цв. Узунова-Калудова, СВМ ІІ [еа].
2. Прен. Излагам се на силното, обикн. неприятно въздействие на горещината от слънчевите лъчи, огън и под.; пека се. Не разбирам как хората могат да седят и да ходят да се пържат на плажа. Кеш, 2004, бр. 27 [еа]. — Трябват ми още няколко дни, за да проверя калкулациите, а след това ще отидем в Солун да прегледам фабриката и подпиша договора. — Да, но аз нямам никакво намерение да се пържа тук дотогава... — Тя се обърна към Костов. — Къщата ви прилича на пещ! Д. Димов, Т 2000 [еа]. Макар че се пържи [бразилецът] цял ден под лъчите на тропическото слънце, той предпочита да носи черни дрехи, за да изглежда по-внушителен. Св. Минков, ДА, 50. Аз бях насред един безкраен ред памук, потях се, пържех се на слънцето, превит в раменете, опитвах се да движа бързо ръцете си и от време на време спирах, за да следя движенията на дядо и татко. 3. Димова, БК (превод) [еа]. Стига си се пържил, премести се на сянка под чадъра.
3. Прен. Разг. Мъча се с много работа, задължения, свързани с продължителни физически усилия или умствено или психическо напрежение; пека се. — Е, бай Тодоре, — подхвана тук управителят, — на кмета ще му трябват вече помагачи, стига се е пържил сам във вашите разправии. Г. Караславов, С, 197. — Аз все очаквам да се срещна по някой повод с някой от секретарите и лично нему да разправя всичко от игла до конец. Години ще тъпчем на място и ще се пържим, ако ни не помогнат. Ст. Даскалов, СЛ, 186.
4. Прен. Разг. Изпитвам силна душевна мъка, терзания; мъча се, измъчвам се, страдам, пека се. Като си свършеше работата при врачката, той [дядо Въло] се засядаше по ден-два у нас. .. Жените го обикаляха около огнището и се чудеха и маеха какво да сложат на синията, а пък дядо, който беше още як и работлив, като знаеше, че работата си стои и го чака, се пържеше от яд. Ил. Волен, МДС, 106. О, сега той изглеждаше много по-свиреп, отколкото по-рано, когато се пържеше между мъката и жаждата за мъст. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 48.
◊ Пържа се в катрана (ада). Разг. Подложен съм на големи мъки в отвъдното след смъртта си. — Някои от вас скоро ще умрат, ако умреш грешен, ще се пържиш в ада до края на света. Цв. Стоянов и др., ПП (превод) [еа]. Пържа се в собственото си масло (в собствения си сос). Разг. Намирам се по своя вина в крайно тежко, много лошо положение, в безизходица или съм подложен на големи изпитания и трудности, от които страдам. — Не си кух ти, Жегъл, човек си цялостен и затуй се пържиш в собственото си масло. В. Попов, 86. Не трябваше да му помага да излезе от неудобното за него положение. Трябваше да го остави да се пържи в собствения си сос. Хр. Симеонова, СХ (превод) [еа]. Пържа се на бавен, (тих) огън. Разг. В продължение на дълго време съм подложен на големи неприятности, мъки, страдания. Депутати и министри се пържеха на бавен огън, докато течаха публичните и тайните срещи. Пържа се на (един <и същ>, такъв) тиган (огън) с някого. Разг. Еднакво страдам с някого, еднакво се мъча от нещо. — Вие имате наистина тежко семейство — произнасям съчувствено. — Влизам ви в положението, понеже и аз се пържа в такъв тиган. Б. Райнов, ЕНР [еа]. Пържа се на огъня. Разг.; Пържа се на жегла. Диал. Намирам се в много тежко положение, имам големи неприятности, затруднения, тревоги. — Не се тревожи, мила моя .. Колкото до вашия съпруг, аз нямам високо мнение за него и откровено ще ви кажа това. Да избяга и да ви остави сама да се пържите на огъня! Б. Миндов, УРА (превод) [еа]. Пържа яйца на вятъра. Разг.; Пържа яйца без масло. Диал. Нищо не правя, занимавам се с безсмислена работа или бездействам. Рибата още в морето, а той (тя) тигана слага (туря) на огъня, за да я пържи; рибата още в морето, а те <ѝ> пържат лука. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. И щом додем на власт, аз пак ще метна чантата на гърба си. .. А тебе ще направим горски. .. — Още рибата в морето, а вий пържите лука. Чакайте де! Й. Йовков, Събр. съч. V, 1978 [еа].