ПЪ̀РЛА ж. Остар. Опърлена козина. На превала на поляна като прегоряло огнище лежи пърла и останките от разкъсано животно. Ламар, ГМ, 11.

От Ст. Илчев, Речник на редките, остарели и диалектни думи..., 1974.


Източник: Речник на българския език (онлайн)