ПЪРПО̀ЛЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от пърполя; пърпорене, пърпане, пърхане. Кунка не се трогваше нито от писъка им [на птичките], нито от плахото пърполене на крилата им. Ем. Станев, ПЕГ, 48. Едвам се забелязваше и дим, като лека мъглица се издигаше нагоре и се разтапяше в небесните висини. Тоя димец и пърполенето показваха къде орат тракторите. Кр. Григоров, Н, 20.