ПЪРПО̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Разг. Пърпоря, пърпам, пърхам. Орляк врабчета с шарени герданчета пърполеха в снега, лудуваха и се боричкаха. А. Каралийчев, ПС ІІІ, 70. Врабчето шумно изхвръкна. То помисли, че е вече свободно, дигна се стремително нагоре и удари крилете си в тавана, кривна към прозореца, почна да пърполи. А. Каралийчев, ПС [еа]. В голямата зинала паст на камината пърполеха пламъци. Д. Рачев, СС, 269. Там долу край реката, която блести като сребърна лента, пърполи трактор. Кр. Григоров, И, 157. Знамето с плясък над тях пърполи. Δ Тя пърполи с тафтената си рокля.