ПЪРПО̀РЕНЕ ср. Отгл. същ. от пърпоря; пърполене, пърпане, пърхане. Листакът е много чест. Не е паднало още слана, та да го разреди и хитрите бекаси хвърчат, без да се издигат над младоците. Чувам пърпоренето им, но не ги виждам. Й. Йовков, (превод) 3, 1937, бр. 5423, 2. Вътре беше тихо, чуваше се само пърпоренето на огъня във високата пернишка печка. А. Гуляшки, Л, 431. От време на време край верандата с дрезгаво пърпорене минава моторница и тогава повърхността на канала се нагъва в тежки вълни. Б. Райнов, НН, 240.