ПЪРПО̀РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. За машина, мотор и др. — издавам дрезгав, монотонен звук, шум „пър-пър“ при движение или привеждане в движение. Изхвръкнах като тапа от репетиционната стая на читалище „Светулка“. Но тъй като и в двора долиташе тяхната раздирателна песен, пуснах да пърпори моторът на попа. Тонич, ББК, 190. Долу, до блесналата под слънцето река, припряно пърпори моторче. Ст. Марков, ДБ, 108. Свилен ги изпрати докрай и дълго маха по изчезналата в мрака кола, която още дълго време пърпореше със слабия си мотор по дългата алея на замъка. П. Вежинов, ЗЧР, 196. В сините води плуваха канута, пърпореха малки лодки с извънбордови мотори. Ж. Георгиева, ДПС (превод) [еа]. От царевично стебло Тинчо бе измайсторил една перка. Поставил я бе на две .. колчета, забити във водата. Така над вадичката весело пърпореше и се въртеше малко воденично колело. П. Проданов, С, 124.

2. За птица, насекомо и др. — издавам шум, подобен на „пър-пър“, като трепкам с криле, тяло; пърхам, пърполя, пърпам. Фазаните, олекнали от зимната оскъдица на земята, пърпореха пред нас и притичваха лениво към дряновете, колкото да ни сторят път да минем. Н. Инджов, ПП, 72. Щъркелът преброи дружината си и видя, че го няма сивичкото врабче. Тозчас той се върна назад, найде го в нивата с подуто коремче, хвана го и го отнесе. На утрото полетяха птиците над Бялото море. Най-напред летеше щъркелът, а подире му, вързано с конец за крака, пърпореше врабчето. А. Каралийчев, ПС ІІ 1982 [еа]. Нощни пеперуди тихо пърпореха по предпазните мрежи на прозорците. В. Лаптев, ЧД (превод) [еа].

3. За дреха, плат — издавам слаб, еднообразен и пресеклив шум, подобен на „пър-пър“, при движение, поклащане; пърполя, пърхам. Ама ти нищо ни си чул. Дай ти само да дремеш в кюшето и да слушаш как пърпорят полите на буля Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 13. Като бе на по-високо място, колата добре се виждаше отвред с царския пряпорец, който весело пърпореше от лъха на прохладния вятър. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 441.

4. Издавам слаб, еднообразен и пресеклив шум, подобен на „пър-пър“; пърпоря, пърпам. Чуваше се само как в комина пърпори вятърът. Д. Бозаков, ДС, 135. Сред огнището пърпори огън, ближе с червени езичета окаденото котле, закрепено върху разкрачен саджак. А. Гуляшки, Л, 79. Печката пърпореше леко, а на нея шумеше равно и успокояващо водата в белия .. чайник. Д. Фучеджиев, Р, 166.

5. Прен. Диал. Говоря неразбрано; мрънкам, мърморя (Н. Геров, РБЯ). Он си пърпори под носа. Н. Геров, РБЯ ІV, 325.


Източник: Речник на българския език (онлайн)