ПЪСТРЀЯ, -ѐеш, мин. св. пъстря̀х, прич. мин. св. деят. пъстря̀л, -а, -о, мн. пъстрѐли, несв., непрех. 1. Ставам постепенно пъстър или по-пъстър. От ден на ден пъстрее планината, / със топли дни настъпва есента. Т. Харманджиев, П, 41. Горите пъстреят през есента.
2. Пъстрея се. Младата пролет вилнееше из полето като пощуряло момиче. Ливадите пъстрееха от лайкучки и жълтурчета. Ив. Венков, ХСН, 102. Венец от жилава, бухнала папрат обграждаше поляната, а вътре избуялата сочна трева .. пъстрееше от иглики, лайкучка, равнец като везан със сребърна и златна сърма килим. А. Гуляшки, Л, 397. Беше единадесет часа, бялото небе пламтеше, но откъм Босфора идеше прохлада и улиците гъмжаха и пъстрееха. Червени кафтани, фереджета — сини, лилави, .., ярки като всички цветове тук — се мяркаха и трептяха. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 512. Там имаше много папагали. Красивите им пера чудно пъстрееха на слънцето. Ив. Остриков, ОП, 54. Вляво пъстреят под навес шарени каручки. Ив. Коларов, Е, 16.
ПЪСТРЀЯ СЕ несв., непрех. Изпъквам с пъстротата, с пъстрите си шарки; пъстрея. В градинките се пъстрееха ярките бои на цветята. Й. Йовков, ПК, 191. Наоколо рядката гора се пъстрееше с приятните си есенни бои. Т. Данаилов, Ст, 226. На много глави стърчаха алени фесове. Пъстрееха се разноцветни фереджета. Г. Караиванов, ЮМ, 110.