ПЪТЕВО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който сочи, показва пътя, служи за ориентир на движението на някого или нещо. Голямата Мечка служила на древните гърци за пътеводно съзвездие и показвала на север. К, 1985, кн. 8 [еа]. Преплувал младежът всяка нощ през протока до своята любима, жрица на Афродита (или Артемида), но през една нощ бурята угасила лампата на кулата на Херо и той, лишен от пътеводна светлина, намерил смъртта си във вълните. М. Абаджиев, ОР, 33. Човек много лесно можеше да се загуби, затова архитектите на древната сграда бяха издълбали пътеводни знаци по вратите на горните етажи. К. Диманова, КЗД (превод) [еа]. Пътеводната нишка на Ариадна.
2. Прен. Книж. Който насочва, ръководи живота, делата на някого. Андрей дълбоко усвои пътеводната мъдрост: че лошото и несправедливостта в живота не могат да се преборят изведнъж. П. Славински, ПЗ, 271. Пътеводна идея. Пътеводен пример.
◊ Пътеводна звезда. 1. Звезда (обикн. Полярната), чието местоположение на небето служи за ориентир на моряци и др. за посоките на света. Международен екип астрономи засече нови вибрации от Полярната звезда, чийто пулс бе почти спрял през последните 100 години, .. Астрономите наблюдаваха пътеводната звезда, очаквайки, че пулсът ѝ в един момент ще спре напълно. Кл, 2008, бр. 268, 10. 2. Прен. Някой или нещо (личност, идея или др.), които насочват, ръководят живота, делата на някого, служат за пример на някого. — Всички имаме пътеводна звезда, но вие, изглежда, не можете да намерите своята. Нима се надявате да откриете вашия идеал в образа на жива жена? Б. Дамянов, Т (превод) [еа]. Та нали и Платон казва: „Какво трябва да служи за пътеводна звезда на хората, които се стремят към прекрасен живот? Не почестите и богатството, а любовта“. К, 1973, кн. З [еа].