ПЪТЕПЍСЕЦ, мн. -сци, м. Автор на пътепис. Той [Алеко Константинов] е не само пътеписец, той е и пропагандатор на туризма. Г. Цанев, СИБЛ, 240. Именно чрез данните на пътеписците може да се възстанови изгубеното и заличеното от времето трасе на древен път. В. Фол, КИНС [еа]. В последните редове на „До Чикаго и назад“ пътеписецът говори за копнежа си да направи околосветско пътешествие. Култ., 2004, бр. 36 [еа]. Знаменитият австрийски пътеписец [Феликс Каниц] не може да скрие своето удивление от моста над река Янтра до Бяла, от чудната архитектура на всичко онова, дето е пипнато от ръката на Колю Фичето. ДП, 2000-2001, кн. 45 [еа].