ПЪ̀ТНИК, зват. -ко и -че, мн. -ци, м. 1. Човек, който пътува (в 1 и 2 знач.). Благослови моя опит да дам поне бледо понятие за величествените природни хубости, които пленяват окото на пътника, изпаднал волю или неволю на Черепишкия манастир. Ал. Константинов, Съч. І, 238. Пътниците преспиваха в хана му и си отиваха. Й. Йовков, ВАХ, 188. Конят на пътника тупка с краката си, пърха с ноздрите си, маха опашката и чака с нетърпение да тръгне. Л. Каравелов, Съч. VІІ, 59. Изглежда не малко кервани и пътници се бяха спирали тук [под дъба]. Ст. Загорчинов, ДП, 439. Пътниците .. крачеха мълчешката из дебелия сняг. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 193. На пътника път, на жабата блато. Погов., П. Р. Славейков, БП І, 292.
2. Човек, който пътува, вози се в обществено превозно средство. Баща му беше шофьор на един червен автобус, който превозваше пътници до близките селища. Св. Минков, ПК, 9. При Павлово трамваят пак спря и прие нови пътници. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 17. В третокласното купе бяхме четирима пътници. Х. Бенадов, СбСт, 90. Пътниците и изпращачите се сбогуваха просто и сърдечно. Г. Караславов, ОХ ІІ, 271. По радиоуредбата втори път подканят пътниците към самолета. Диал., 1990, бр. 28, 9.
3. Прен. Разг. Тежко болен или стар човек, който скоро ще умре. Болният се опита да се усмихне .. — Не ме бива, господин съдия... Пътник съм вече. К. Константинов, Избр. разк., 147. Пътници сме вече ние с тебе. Време е да помисли човек и за душата си, да се приготви за смъртта. Й. Йовков, Ж 1945, 97. Право ти казвам: пътник съм, чувствам. .. Тежко се умира на чужда земя. Ив. Вазов, ХVІІІ, 83. Пътници сме ние, старите. Поживяхме криво-ляво, отиваме си. П. Велков, СДН, 291. — Дали ще доживея да задомя и Генка, не знам, че съм вече пътник. Г. Караславов, ОХ І, 416.
◊ Търговски пътник. Представител на фирма, който пътува, за да продава стоките ѝ и да урежда търговски сделки. Ето ги, те са дошли вече, повечето от търговските пътници .. През цялата есен, зима и пролет те ще пристигат и заминават със своите грамадни, тежки чанти, .., с яки куфари, издути от всевъзможни мостри. К. Константинов, Избр. разк., 136. Пътува много и продава лекарствата като търговски пътник.
~ Пантелей пътник. Шег. Човек, който много пътува (на когото предстои дълго пътуване, или е тръгнал на дълъг път). — Бе къде се дяна нашият Пантелей пътник? Къде отиде Жълтурко? Не го ли е виждал някой? Й. Йовков, Събр. съч. ІІІ, 1977 [еа]. — А твоя милост кой сте? .. — Пантелей пътник, бъхтя пътищата, че си нямам друга работа. К. Калчев, ЖП, 124. Пътник за онзи (оня) свят. Разг. Тежко болен човек, който няма да оздравее, скоро ще умре. — Прекарал съм един инсулт. Гледаш ме здрав, прав, а всъщност съм пътник за онзи свят. М. Бакалова, ШЯ [еа].