ПЪ̀ТНИЦА ж. Остар. 1. Пътничка. Много любопитни погледи от прозорците на вагоните успяха да забележат закъснялата млада пътница. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 5.
2. Прен. Разг. Тежко болна или стара жена, която скоро ще умре. Тя си беше пътница вече, ами трябваше да се молим богу да я прибере по-скоро, та да не се мъчи. Т. Влайков, Съч. ІІ, 40.
◊ Пътница за онзи (оня) свят. Остар. Тежко болна жена, която няма да оздравее, скоро ще умре. Пътницата за оня свят се усмихна горчиво: — Бог не знам, ама тебе разсърдих... Д. Жотев, ЕР [еа].