ПЪТУ̀ВАЧ м. Остар. Пътник. Тия местности представляваха сериозна опасност за един свободен пътувач, който се отклонява от общите пътища. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІ, 1976 [еа]. Народът не е забравил тъй лесно българската самостоятелност и не се е примирил тъй кротко с тежката нова власт: той винаги изказвал тъгата си за освобождение пред чуждите пътувачи, които са минавали през неговото отечество през XVI — ХVІІ в. Ал. Теодоров-Балан, БЛ [еа].