ПЪ̀ЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от пъча и от пъча се. Те [младите поети] са смели, без бабаитлък и без пъчене. Р, 1926, бр. 221, 1. Бай Ганьо оглежда онемелите немци и се тупа по голите гърди с геройско пъчене. П. Симеонов, ВБ [еа].
