РА̀БКОР м. У нас в периода 1944-1989 г. — кореспондент на вестник или списание от завод, фабрика, строителен обект и под., който пише дописки. От 800 рабкора 300 пишат постоянно във вестника. ВН, 1952, бр. 161, 1. Той продължаваше да живее с трепета на стачките и със суровата правда на рабкорите. НК, 1970, бр. 52, 1. Четох вашите изказвания в първата национална конференция на рабкорите и селкорите в София. С, 1954, кн. 3, 102-103. Изказаха се 16 рабкори от различни предприятия и учреждения. РД, 1950, бр. 337, 2.
— Рус. рабкор, съкр. от рабочий корреспондент ‘работнически кореспондент’.