РАБОЛЀПНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Неодобр. Качество или проява на раболепен; раболепие, раболепство, угодничество, сервилност, лакейство, лакейщина. — Твоето име, пресветли?! — попита с тържествена раболепност той [катепанът]. Борис .. проговори бавно, отчетливо: — Борис, хан ювиги на България! Й. Вълчев, СКН, 423. Приятната усмивка на учителя .. лъсваше на устните му и при срещата му с всеки друг епитроп или преден гражданин на общината. Имаше в тая приятна усмивка някаква смес от привична вежливост на просветен човек и раболепност на български учител, който знае, че срещният господин може да повлияе на съдбите му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136. Те [славяните] .. са били горделиви с по-долните си, както и смирени до раболепност пред по-горните си. Т. Шишков, ИБН, 23. Не треба да сме никои [никога] нити много дерзновени, нити пак толко боязливи; защото первото привлача в безсрамност, а другото — в раболепност. Й. Стоянович, ДСС (превод), 24-25.