РАБОЛЀПСТВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Неодобр. Раболепие; раболепство, раболепност. Любен Каравелов .. пише .. „Търговецът .., се уважава до раболепствие“. Д. Неделчев, МЕ [еа]. Повишаванието от трети разряд нагоре ще става чрез явно доказано раболепствие пред разните сортове инспектори и големците. Н, 1896, бр. 22, 172.


Източник: Речник на българския език (онлайн)