РАБОТОЀМЪК, -мка, -мко, мн. -мки, прил. За който се изисква много труд, много работа; трудоемък. При правенето на виното .. се акцентира на минималното огрубяване на мъстта и виното. Отличителното в случая е работата на принципа на гравитацията и неизползването на помпи — решение скъпо и работоемко, но с оглед резултатите — оправдано. Нов., 2005, бр. 297 [еа].