РАБОТОХОЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Прекомерна отдаденост, увлечение в работата. Успехите си президентът на световния шахмат обяснява с работохолизма си — понякога работел по 24 часа и редовно оставал в кабинета си до 4 часа сутринта. Мон., 2005, бр. 2376 [еа]. Работохолизмът обхваща всички сектори на частния капитал. .. Приблизително 45 на сто от високоплатените сътрудници на големите компании прекарват на работното си място приблизително 60, 70 и дори 100 часа седмично, получават 10-дневен отпуск само веднъж годишно. Земя, 2008, бр. 187 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)