РАБОШЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. В миналото — бирник, който е отбелязвал събираните данъци на рабош. В селото е имало старейшина българин, който се е занимавал с делата на селяните, и един рабошчия — също българин, който зарязвал на рабош данъците към султана.
— Друга (остар. и диал.) форма: р а б у ш ч ѝ я.