РА̀БФАК, мн. -ове, след числ. -ка, м. В периода на социализма — едногодишен курс на обучение към висше учебно заведение и под. за подготовка и прием там на излъчени от производството работници. Осемнадесетгодишният Шолохов заминава за Москва да се учи в рабфак. Лит. ХI кл, 140. Създава се системата на рабфака .., доставяща на пазара на интелектуалния труд изобилие от хора с „вечерни“, подкастрени знания. ЛИК, 1991, кн. 4, 15. Ние идем не от рабфакове, а от лагери, .., емиграция, изолация! Сега, 1999, бр. 218 [еа].
— Рус. рабфак, съкр. от рабочий факультет ‘работнически факултет’.