РАВНЍНЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който е роден или живее в равнина. Заехме общината. Заловихме всички общинари и думбази .. Работническо-селска власт имаме, ама нищо друго не се върши! — недоволствуваха равнинци. От тяхното село започваше надолу равнина. П. Здравков, НД, 214-215. Селата из тази долина, по която са преминали кръстоносците, не са били изгорени тогава, но хората сами са се разпилели, защото равнинците са странели от тях. Н. Инджов, ПП, 8. В отдалечените си планински общини панагюрци не попадат под робските тегоби, на които са подложени равнинците. Од, 2005, бр. 3, 9.