РАВНЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Равнинен. Моят дядо Серафим бил керванджия. Трополели тежко натоварените с равнинско жито биволски коли по белия път от Търново за Русчук. С. Северняк, ОНК, 7. Дето вятърът равнински мине, / пръска пламъка на есента. Н. Зидаров, НС, 64.


Източник: Речник на българския език (онлайн)