РАВНЍЦА1 ж. Остар. и диал. Равнина (в 1 и 3 знач.). Секи захванал да са приготовлява за път. Няколко момчета, които .. били търговци, .. качили са на конете си, а останалите, които били .. кираджие, спрегнали колата си и равницата опустяла. Л. Каравелов, Съч. IV, 161. Като беше стигнал в една равница, той разпна шатри, за да пренощуват. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 412. Най-напред мене се чинеше чудно защо не може да са види, ако е земята околчеста и защо тя изгледа като да е плоска .., и на мухата се чини, че тя върви сѐ по равници, защото и тя види либеницата така също не цяла, както и човекът — земята. ДБ 1 (превод), 8-9. Както неумереното количество на горите, така и неумереното количество на гнилата имат голямо влияние на почвата, а равниците и безгорите пустини имат еднакви действия с песъкливите равници. Знан., 1875, бр. 8, 122.
РАВНЍЦА2 ж. Диал. Шапка, която отгоре е равна, а не островърха. Над вежди налупил [Герчо], .., църна капа равница. Елин Пелин, Събр. съч. III, 1977 [еа]. На рамо ми тури крива, тънка гега, / на глава ми тури овчарска равница, / та ме препреведе през турска орда. Нар. пес., СбНУ XLIV, 251.