РАВНОДЀННИК, мн. няма, м. Остар. Геогр. Екватор; равноденствения<т>. Екватор или равноденник е един голям кръг, който отстои равно и от двата полюси, та дели земното кълбо на две равни полукълба — северно и южно. Ив. Момчилов, МПЗ, 7. Равноденникът се дели на 360 равни части, които се наричат стъпени (градуси). К. Смирнов, З, 9. Прияли се да теглят на хартите чърти, на които положението е постоянно. Такиви основни чърти са две: .. първата е равноденник (екватор), а втората — пладник (меридиан). Д. Манчев, ЗПУ, 13. В полярните краища тая звезда [полярната] стои току-речи над главата ни, а в краищата, които са около равноденника, тая звезда ся види над самия небосклон. Лет., 1876, 87-88.