РАВНОДЀНСТВИЕ, мн. -ия (рядко), ср. Астрон. Ден от годината, през който денят и нощта са равни, имат еднаква продължителност. — Днес е равноденствие .. От днес денят започва да става по-малък от нощта. Г. Караславов, ОХ IV, 523. Ако земната ос беше перпендикулярна към еклиптиката, би настъпило вечно равноденствие и нямаше да има годишни времена. Р. Христов и др., Г, 8. Точките на равноденствията и слънцестоенията се движат от изток към запад обратно на съзвездията на Зодиака. Това обратно движение наричат процесия на равноденствията. Ив. Въжаров, ИН (превод), 215. Равноденствие се назива онова време, в което дните и нощите биват равни: или .. денят има 12 часове и нощта — 12. Е. Васкидович, ПП (превод), 72.
◊ Есенно равноденствие. Астрон. Денонощието (вариращо в различните години на 22 или 23 септември), когато денят и нощта на Земята са равни по времетраене и в Северното полукълбо започва астрономическата есен. Слънцето, подранило поради есенното равноденствие, бе вече залязло зад Шишманов връх. А. Христофоров, А, 161. На 23.IX. и на 21.III. слънчевите лъчи падат перпендикулярно на екватора. .. те огряват еднакво двете полукълба и техните полюси. Тогава по цялата земя денят е равен на нощта. Денонощието на 23.IX. се нарича есенно равноденствие. Геогр. VIII кл, 1958, 16. Пролетно равноденствие. Астрон. Денонощието (вариращо в различните години между 20 и 22 март), когато денят и нощта на Земята са равни по времетраене и в Северното полукълбо започва астрономическата пролет. Това е точката, в която се намира центърът на Слънцето в деня на пролетното равноденствие (21 март). Астр. XI кл, 1964, 18. И Юлианский календар не бил твръде прав; това ся познало след много време, кога съглядали, че пролетното равноденствие ся поместило, та наместо да бъде на 24-й от Марта, .., зело да става на 21-й. Лет., 1869, 2.