РАВНОПОСТА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от равнопоставя като прил. 1. Който е поставен наравно с друг, при еднакви условия, в същата позиция като друг. Левски .. обоснова най-силно необходимостта в освободената държава българи, турци, евреи и други народности да бъдат равни, но и (подчертавам!) да бъдат равнопоставени пред законите на страната. УД, 2005, бр. 33 [еа]. Законите се публикуват на двата езика, в парламента дебатите също се водят на двата езика, ..; в електронните медии двата езика са равнопоставени и на практика в страната в рамките на един век е осъществен преход към ситуация на билингвизъм. Култ., 2004, бр. 24 [ea]. Двамата секретари .. ще бъдат равнопоставени, но ще работят в различни области. Кеш, 2005, бр. 18 [еа]. Всички са на едно място и всеки вижда какво прави другият. Така служителите се чувствуват равнопоставени и .. могат да се учат един от друг „в движение“ и да си помагат. Кеш, 2004, бр. 49 [ea]. Съседите са равнопоставени.

2. При който участващите страни са поставени наравно един с друг, при равни условия. Притежателят на инфраструктурата [на съобщенията] осигурява равнопоставен достъп (еднакви цени) за ползването ѝ на всички останали оператори, както и на своя собствен. Кап., 2007, бр. 43 [еа]. Бяха приети и публикувани поправки в Закона за местните данъци и такси .., които отмениха дискриминационни текстове и положиха основите на равнопоставеното третиране на фирмите и гражданите. Кеш, 2005, бр. 7 [еа].

3. С предл. с, н а. Равностоен. Дистанционните студенти ще се приемат от догодина, като дипломите им ще са равнопоставени с тези от редовната форма на обучение. 24 часа, 2004, бр. 300 [еа]. През римската епоха провинция Фаюм била считана за важна забележителност, равнопоставена на пирамидите. Там се намирал .. лабиринтът, описан от Херодот и Страбон. Е 2001, 1998, бр. 1-2 [еа]. Според Рорти (а и според много други) именно Дюи е авторът, който следва да бъде равнопоставен на Ницше и Дерида, а според мен, той е значително по-добър от Дерида и почти равен на Ницше. Култ., 2003, бр. 29 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)