РАДИЕСТЀЗИЯ, мн. няма, ж. Спец. 1. Чувствителност, която човек притежава за усещане на някакви излъчвания от различни известни или неизвестни източници. — Това е науката [психотроника] за ония сетива и сили, които човек носи у себе си .. — А какви могат да бъдат тези качества? — Най-познатите са телепатията и теледиагностиката. След това ..: радиестезия — виждане на обекти под земята. Р7, 1990, бр. 4, 6.
2. Метод, основан на способността за улавяне на определени видове вълни, излъчвани от телата, който има приложение при търсене на подземни води, руди, предмети, за откриване и неутрализиране на вредни излъчвания, а също и в медицинската диагностика. Радиестезията се е зародила още от най-дълбока древност. ВН, 1960, бр. 2690, 4. В СССР се използва терминът „биолокация“, като под това се разбира способността да се откриват подпочвени води, руди и др. Това е едно традиционно, но ограничено разбиране, тъй като радиестезията открива всичко скрито, и то не само под земята, а и навсякъде другаде. Ф, 1990, бр. 1, 3.
— От фр. radiesthésie от лат. radius ‘лъч’ + гр. αίσθησία ‘усeщанe, чувстванe’.