РАДИКА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от радикален (във 2 знач.). Обикновено младите художници, .., когато се срещат с някоя нашумяла европейска школа и когато са много амбициозни, с революционна радикалност и категоричност започват да отричат всичко, що е създадено до тях. Е. Каранфилов, Б III, 194-195. Просторечие с обществена полза и благоречие под страх никой да не разбира Любословието .. Тия начала по своята радикалност надминуват далеч даже идеите на Неофита Рилски върху писмения език, който инак бе един от най-либералните наши филолози. СбНУ ХI, 688-689.