РАДИКА̀ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Полит. Който се отнася до радикал1; радикален. По стълбите слязоха Петър Янков, Христакиев, адютантът на полка, татарообразният радикалски шеф, съдията и аптекарят. Ем. Станев, ИК III, 218. Но все пак този „конституционен“ блок не се отчайва. И донякъде има право, тъй като след вливането на могъщата радикалска струя очаква се, че в блока ще влезнат и .., неопетнени сили. Хр. Смирненски, Съч. III, 146. Ако опита за съставянето едно умерено радикалско министерство се осуети, .., тогава във върховното място ще се породи намерението за образуването едно военно министерство. С, 1893, бр. 1251, 1.