РА̀ДИОАКТЍВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Физ. Хим. Свойство на ядрата на природни или изкуствено получени чрез ядрени реакции химически елементи да се разпадат самопроизволно, при което излъчват йонизиращи лъчения със силно въздействие върху околната среда, вредно за живите организми. Забележително е и обстоятелството, че тежките елементи, разположени в края на Менделеевата таблица, имат свойството да се разпадат самопроизволно. Това явление се нарича радиоактивност. Я. Якимов, Т, 429. В 1896 година Бекерел откри, че урановата смолна руда изпуска невидими лъчи, които действуват на фотографската плака и през непрозрачна обвивка .. Самото явление след това бе подложено на трескави изучавания главно със съединенията на радия и затова получи името радиоактивност. Хим. VII кл, 1950, 29. Съвременните методи за определяне на радиоактивността на минералите се състоят или в непосредствено преброяване на радиоактивните частици, излъчени за единица време, или в измерване на йонизацията. В. Велчев, РМ, 68. Скоро били открити и други елементи, които излъчват невидими лъчи, подобно на урановите соли. Нарекли ги [елементите] радиоактивни, а свойството на тези вещества да изпускат спонтанно, самопроизволно такива лъчи — радиоактивност. Физ. Х кл, 1958, 155. Естествена радиоактивност. Изкуствена радиоактивност.