РА̀ДИОАСТРОНО̀МИЯ, мн. няма, ж. Раздел на астрономията, който изучава небесните тела и междузвездната материя чрез измерване на космическото радиоизлъчване, достигащо до Земята, или въз основа на отразените радиосигнали, изпратени от земни източници. Днес за измерване температурата на Луната се използуват и методите на радиоастрономията. Н. Николов и др., СС, 36. Първото забележително откритие, което донесе радиоастрономията, бе направено през 1963 година. Тогава бяха намерени .. квазарите, сравнително малки небесни тела, с размери приблизително на една звезда, но излъчващи енергия колкото цяла галактика. К, 1972, кн. 5, 8. Радиоастрономията дължи успехите си на първо място на бурно развиващата се радиотехника.