РА̀ДИОВЪЛНА̀ ж. Обикн. мн. Физ. Електромагнитна вълна с определена дължина, която служи за безжично предаване и приемане на сигнали на разстояние. В 1888 година Херц доказал съществуването на радиовълните. Вл. Харалампиев, ПСС, 37. С помощта на електромагнитните вълни ние умеем вече да предаваме енергия на разстояние десетки и милиони километри. Тъкмо това беше направено през 1961 год. при радиолокацията на Венера. Ние изпратихме на тази планета радиовълна и получихме нейното отражение на Земята. М. Ганева, ГМ (превод), 102-103. Електромагнитните вълни, използувани за безжично предаване — радиосъобщение, се наричат радиовълни. Физ. Х кл, 1958, 50. Колкото интензитетът на лъча е по-голям, толкова съответната точка е по-ярка. Това се командува посредством радиовълни от телевизионния предавател. К, 1963, кн. 1, 17. По време на предаването всяка радиостанция излъчва не една, а цяла група макар и сродни, но все пак различни по дължината си радиовълни. НТМ, 1966, кн. 211-212, 55. Радиовълните представят трептения на етера и се разпространяват със скоростта на светлината. ПН, 1932, кн. 3, 43.