РА̀ДИОИЗЛЪ̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Физ. Излъчване на радиовълни от тяло, обект. Непрекъснатият спектър на електромагнитните вълни започва от трептения с минимална дължина на вълната .., възникващи при разпадане на радиоактивните елементи, и свършва с радиоизлъчванията с дължина на вълната 6000 km. Д. Мишев и др., ТТ, 3. На честоти над 1000 MHz е по-ниско нивото на космичните шумове, създавани от радиоизлъчването на небесните тела и натрупания междузвезден газ. РТ, 1967, кн. 5, 132.
2. Физ. Радиоактивност. Радиоизлъчването дава основание да се предполага, че при експлозиите радиевите атоми изхвърлят навън протони и електрони, от каквито са съставени самите атоми. Хим. V кл, 59. Северозападната страна на Слънцето е сравнително по-светла, има по-силно радиоизлъчване. Изменението на радиацията на Слънцето е несиметрично. ВН, 1961, бр. 2946, 1.
3. Излъчване на радиопредаване. От 10 до 16 часа спира радиоизлъчването по БНР поради профилактика.
◊ Космическо радиоизлъчване. Физ. Електромагнитно излъчване на космически обекти в обхвата на радиовълните. — Въпросът за произхода на енергията, от която стъклото се нагрява, значи не е изяснен — намеси се сърдито Стъфорд. — Не, не е точно така — каза Ян .. Топлината не е нищо друго освен енергията на мощното космическо радиоизлъчване, което се приема и се трансформира тук под нас. Ем. Икономов, НФР (превод) [еа].