РА̀ДИОЍЗТОЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Астрон. Източник на космическо радиоизлъчване; радиообект. Оказва се, че много галактики, които излъчват съвсем слабо в оптичната област, са извънредно мощни радиоизточници. К, 1972, кн. 10, 8.

◊ Квазизвезден радиоизточник. Астрон. Квазар, квазизвезда; квазизвезден радиообект. През 1963 г. беше направено крупно астрономическо откритие — установи се съществуването на нов клас космически обекти, .. Новите обекти бяха наричани свръхзвезди, хиперзвезди, квазизвездни радиоизточници, радиозвезди и пр., докато по-късно се установи понятието квазар. Вселена 69, 86. Най-голямата изненада за астрономите са така наречените квазизвездни радиоизточници — квазарите. Те излъчват поток радиовълни с огромна мощност, сравнима с мощността на цяла галактика, а по размери са значително по-малки. К, 1972, кн. 10, 8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)