РА̀ДИОКАНА̀Л м. Рад. Определено трасе на предаване и приемане на радиовълни чрез съвкупност от радиотехнически устройства. По спътниковия радиоканал съвместно с една телевизионна програма могат да се предават и няколко независими радиопрограми. РТЕ, 1996, кн. 10, 4. Цялото управление на работата на апаратурата се извършва от пунктове, разположени на Земята, по специален радиоканал. ВН, 1959, бр. 2544, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)