РА̀ДИОКОМУНИКА̀ЦИЯ ж. Техн. Далекосъобщителна връзка, която се осъществява чрез радиовълни. Лесно можем да си представим, че една насочена антена на земна станция за радиокомуникация с летящи обекти при линейната поляризация трябва да се нагласява непрекъснато не само на тяхната точна посока, но и на тяхната равнина на поляризацията. РТЕ, 1997, кн. 11-12, 4.