РА̀ДИОЛОКАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до радиолокация, използва се за радиолокация. В последно време метеоритите се наблюдават с помощта на радиолокационни станции. П. Марков, А (превод), 81. Индикаторът на прибора за указване скоростта на завиване се разполага точно над или под радиолокационното изображение или се включва в него. ДВ, 2009, бр. 9, 17. Наред с обикновените радиотелескопи напоследък за изучаване на Вселената се използуват нови специални прибори — радиолокационни телескопи. Новата наука се нарича радиолокационна астрономия. НТМ, 1961, кн. 5, 14. Радиолокационна техника.
◊ Радиолокационен взривател. Техн. Неконтактен взривател, който се задейства от радиолокатор и се употребява при ракети, снаряди и авиационни бомби за предизвикване на взрив във въздуха или на определено разстояние до целта. В последно време в печата се съобщава за интензивната разработка на предаватели за радиосмущения с еднократно използуване, предназначени за нарушаване управлението на зенитно-ракетните комплекси, за въздействие на радиолокационните взриватели на ракетите и др. РТЕ, 1972, кн. 7, 195. Радиолокационен мерник. Техн. Устройство, което се състои от радиолокатор и електронноизчислителен уред, и служи за определяне на местоположението на цел и на момента за изстрел, независимо от метеорологичните условия.