РА̀ДИОЛОКА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Откриване и определяне на местоположението на обекти — въздушни, надводни и надземни, с помощта на високочестотни радиовълни, като се използва свойството на тези лъчи да се разпространяват праволинейно и с постоянна скорост и да се отразяват от намиращите се на пътя им предмети. Посредством радиолокацията днес могат да бъдат открити самолети, кораби, подводници и всякакви други обекти. Г. Томалевски, АН, 315. Откриването на отдалечени предмети и определяне на разстоянието им с помощта на радиовълни се нарича радиолокация. Физ. ХI кл, 64. Преди около 20 години с радиолокация бе открито, че Венера се върти около оста си за 243 земни денонощия в посока, обратна на посоката на въртене на всички останали планети от Слънчевата система. Физ. VIII кл, 1980, 198.