РА̀ДИОЛЪ̀Ч м. Физ. Електромагнитна вълна, която се разпространява в космическото пространство, атмосферата и земната кора. Безжичното предаване почива на закона, че радиолъчите се отразяват от йоносферата. Ст. Волев, МС, 177. Самолетът лети точно по посока на радиофара, по неговия електромагнитен лъч. Следователно радиолъчът служи като невидим мост с еднорелсов път, по който се плъзга самолетът. М. Ганева, ГМ (превод), 157. Ако радиолъчите, които достигат до радиоприемния пункт, са с еднаква фаза и поляризация, нивото на сигнала нараства, а в противен случай намалява. РТЕ, 2001, кн. 9, 24.


Източник: Речник на българския език (онлайн)