РА̀ДИОЛЪЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Физ. Радиоактивно излъчване; радиоактивност. Под 1 см дължина на вълната съществува област, в която земната атмосфера излъчва радиошум, който заглушава космичното радиолъчение. Вселена 69, 163. От време на време в недрата му [на Слънцето] стават експлозии, които предизвикват потоци от заредени частици, магнитни явления, радиолъчения. К, 1963, кн. 1, 17.
2. Мед. Йонизиращо лъчение, използвано за диагностика и лечение в медицината. Радиолъчението се насочва към поразения участък. То активира изотопа и той унищожава туморните клетки, като ефектът върху здравите е минимален. С, 2004, бр. 4263 [еа].