РА̀ДИОМЕТРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Геол. Който се основава на методите на радиометрията, свързан е с радиометрия; радиометрически. Проведоха се радиометрични изследвания върху проби от скали, .., с което се установи тяхната точна абсолютна възраст. ПЗ, 1977, кн. 2, 5. Радиометричният анализ се използва за определяне на минерали, които съдържат уран и торий.

2. Физ. Който се използва за измерване на различни видове лъчения; радиометрически. Според радиометричните измервания температурата на осветената от Слънцето страна на Венера достига до плюс 50-600. Д. Пеев, ЖДП, 35. Едно от задълженията на геофизика в рудника е да следи да не се повиши радиацията. На гърдите му има малка пластмасова кутийка радиометричен апарат, в ръцете — метална палка. ВН, 1961, бр. 3172, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)