РА̀ДИОМЀТРИЯ, мн. няма, ж. 1. Физ. Дял от приложната ядрена физика, който се занимава с методите за измерване активността на радионуклидите в радиоактивните източници. За разрешаването на подобни задачи [радиоактивността на атмосферата] се създават и съответни специални области като ядрена електроника, .., радиометрия. Л. Манолов, РА, 65. Неговите [на Ръдърфорд] открития намират широко приложение в редица области: атомното оръжие, атомните електроцентрали, радиоактивните изотопи и радиометрията. Т. Вълчев, СВЛ (превод) [еа].
2. Геол. Метод за откриване на полезни изкопаеми, който се основава на различната радиоактивност на скалите. При проучване на находищата на полезни изкопаеми се прилагат главно няколко геофизични метода .. Радиометрия — основава се на разликата в радиоактивността на скалите. Х. Попйорданов и др., ПИ, 25.
3. Спец. Дял от метрологията, който се занимава с измерване на степента на различни видове лъчения (светлинно, йонизиращо, радиолъчение, акустично), както и с източниците и ефектите от тези лъчения.