РА̀ДИОМРЀЖА ж. Техн. Съвкупност от предавателни и приемателни радиостанции, които се използват за обществени или специални нужди. Радиотелефонните станции във всички страни на света се ползуват само за организиране на отделни радиомрежи, т. е. за създаването на радиовръзка между една стационарна станция (диспечерски пункт) и подвижни радиостанции, разположени на подвижни обекти. РТЕ, 1973, кн. 8, 229. Далекосъобщителна радиомрежа.


Източник: Речник на българския език (онлайн)