РА̀ДИООБМЀН, мн. няма, м. Книж. 1. Обмен, който се извършва чрез радиовълни, сигнали и чрез специализирана радиоапаратура. Съобщението на Марк Ван Блерком било първата и последната нешифрована радиограма в последвалия радиообмен между групата и Земята. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа]. През втория ден състезанията продължиха с дисциплината радиообмен на войскови радиостанции. РТ, 1965, кн. 10, 290.

2. Обмен на радиопрограми. Международен радиообмен.


Източник: Речник на българския език (онлайн)