РА̀ДИОПРЕДАВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рад. 1. Специално техническо съоръжение, обикн. кула и под., изградено на високо място (най-често планински връх), чрез което се предават или усилват радиосигнали на далечни разстояния. Измина половин век от деня, когато за първи път в ефира беше излъчена българска реч и музика от радиопредавател, построен от ентусиазирани радиоинженери и техници. В условията на изостаналата в икономическо и техническо отношение България пускането на национален радиопредавател беше голямо събитие от международно значение. РТЕ, 1980, кн. 4, 2.
2. Апарат, устройство за излъчване на радиовълни, използвано за радиовръзка и радиоразпръскване. Електромагнитните вълни, използувани за безжично предаване — радиосъобщение, се наричат радиовълни, предавателната станция — радиопредавател. Физ. Х кл, 1958, 50. На два пъти през последните дни на януари един от военните радиопеленгатори, разположен край София, засече сигналите на нелегален радиопредавател. Д. Янакиев, Х, 26. Привечер на 16 април 1943 година Емил Попов предава поредна шифрована радиограма за Москва. .. Нахълтват в апартамента полицейски агенти и немски офицери. Емил не успява да укрие радиопредавателя. РТЕ, 1973, кн. 10, 290.