РА̀ДИОПРИЀМАНЕ, мн. -ия, ср. Приемане на радиосигнали на големи разстояния посредством радиоприемно устройство. Първото радиоприемане в България на радиопрограми, излъчени от чужди предаватели, става в края на 1924 г. в София. РТЕ, 1971, кн. 3, 67. Особено голям е интересът към апаратурите за висококачествено възпроизвеждане на звукозаписи и за стереофонично радиоприемане. РТЕ, 1980, кн. 8, 6.